Учебно–възпитателният процес в контекста на периода „Рубикон“ според валдорфската педагодика и Рудолф Щайнер

Тази статия е посветена на една от Аз-овите кризи, през които преминава развиващият се и растящ млад човек по пътя към своята зрялост. Става дума за онзи момент, когато децата са на девет години, в който връзката с детството се къса. „Краят на детството“ носи страх, тревога, несигурност. На всеки един от нас е заложено да премине през този период, да загуби нещо и сам да реши дали да го търси отново. Колкото по-информирани са учителите и родители за това какво се случа с децата, през какви естествени периоди от развитието си преминават, какви кризи и възходи изживяват, толкова по-спокойни, по-адекватни и по-полезни могат да бъдат те за тях. А когато са наясно и какво точно е добре да правят, какви методи да прилагат, какви предмети е важно да се изучават и какво поведение да избират, толкова по-леко ще преминат децата през този неизбежен път от тяхното развитие и толкова по-пълноценно ще се развиват и растат, получавайки прекрасни условия да реализират в пълна степен потенциала и заложбите си. Отговорите на тези въпроси се търсят във Валдорфската педагогика и идеите на Рудолф Щайнер по темата.